Сретение Господне - Петльовден
Зимна Богородица, Вълча Богородица, Сретение господне, с тези имена е прочут 2 февруари. Този празник, открит още в ранните епохи на християнството, почнал да се чества изключително тържествено от времето на византийския император Юстиниан Велики (527-565 г.).
Сретение Господне е един от 12 те огромни християнски празника и един от четирите отдадени на божията майка. Сретение от славянски значи " среща " и на него се празнува четиридесетия ден от раждането на Исус Христос и посрещането му от праведния Симеон. Оттук е останал и християнския бит майката да носи детето на 40-тия ден в църквата. В българските вярвания денят се назовава също Зимна Богородица, Вълча богородица поради останали от езичеството вярвания за олицетворяване на Богородицата с демонични сили на долния свят и вярването, че това е един от три следващи дни (Трифунци), в който вълците бесуват.
На някои места в България честват този ден като празник на мъжката рожба - назовават го Петльовден. В предишното на този ден майката на мъжко чадо, колела петел, правила кръстен знак на прага на къщата и по челата на момчетата. На трапезата наложително се слагало манджа от варен петел, зелник с булгур и сирене, греяно вино, прясна питка, кравайчета. В предишното на този ден нашите баби не докосвали нищо остро - нож, секира, ножица, куки, не плетели и не работели. Вярвали, че по този начин децата няма да се родят с белези и ще бъдат здрави. Девойките постоянно на този празник не излизали на открито, тъй като се вярвало, че какъвто човек срещнат първи през този ден, с подобен темперамент ще бъде и бъдещият им брачен партньор. Никой не желал да срещне някой алкохолик, грозник или лентяй. Раздавали се питки и по това какъв е деня се гадаело каква ще е годината: в случай че времето е хубаво, такова ще е и през идващите 40 дни. Вярва се, че в случай че на този ден дадеш пари - цяла година ще даваш, в случай че вземеш - цяла година ще взимаш. В някои краища на България са останали езически традиции и деня се назовава Ихтима, Свети Черна. В националните показа света Богородица е настойничка на бременността и родилките, само че също е " вълча Богородица ", обвързвана с животни, олицетворяващи демоничните сили на долния свят. Така по едно и също време се уважава християнската светица-майка и се омилостивяват силите на злото - посредством житна жертва, полово 
самоограничение (своеобразен пост) и редица забрани, имащи вълшебен темперамент.
Знаете ли, че има монумент на петела? Той е открит на Петльовден, 2 февруари 2010 година във Варненското село Голица, община Долни Чифлик и осветлен персонално от варненския и великопреславски митрополит Кирил.
Голица, дружно със прилежащите села Солник, Кривини и Бърдарево, са измежду дребното обитаеми места у нас, в които към момента се уважава остарелия български бит - Петльовден.
Още в ранна заран дамите почват мерки за празника. Кулминацията е ритуалното ампутиране на главата на петел, с чийто кръв се пръска портата на къщата. Преданията описват и тристагодишна история обвързвана с празника: Петльовден е обвързван със събирането на най-тежкия за нашия народ налог – кръвния, взимането на дребни момчета от турците за еничари. Разпитаните остарели хора и легендата описват по какъв начин смела еркечанка (с. Еркеч, дн. с. Козичино, Бургаско) скрива мъжкото си чадо и отхвърля да го даде на турците, а те се заканват, че в случай че не го съобщи, то ще бъде заклано. Тогава тя декларира, че сама ще заколи скъпото си момче, само че не ще им го даде. През нощта тя извежда и скрива детето си надалеч отвън селото, заклала в среднощ петела на прага на къщата и опръскала с кръвта му навсякъде. Когато сутринта пристигнали наново, турците останали стъписани пред постъпката на майката и повече не събирали момчета за еничари от село Еркеч. От тогава та до през днешния ден този ден се отбелязва като празник на мъжката рожба, като ден на мъжкото начало на рода български.
Инфо: www.hera.bg
